Комуникации на ниво”аз-той” и комуникации на ниво “аз-аз”. В много случаи художествената комуникация е на ниво “аз-аз”, тъй като зрителят първо проектира своето аз в творбата , възприема проекция и общува с нея. Изследвайки възможностите на стереотипните съобщения като информационна ценност, Б Бернщайн прилага теорията на информацията и изтъква, че в колективите, опиращи се на традицията , изкуството служи за поддържане на необходимото количество информация така , че чрез него се компенсират загубите от ентропията.
Двата модела в теорията на Е. Мутафов качеството се различават по особеностите на възприятието , по начина , по който предполагат връзките м/у възприемащия и творбата. Завършената структура на паратаксиса е завършена и по отношение на възприемащия.” В хипотактичната творба частта, възприета сама за себе си , губи своето значение или просто своята функция в цялото. Тяло от композиция на Рубенс или глава от портрет на Рембранд, взети сами за себе си , са изпълнени с някаква енигматичност, с някакви “крещящи“ несъответствия , с предизвикателство спрямо съзнанието на възприемащия,” измъчват” ни с неизвестните връзки с цялото”
Съвременното изкуство изявява тенденцията към активизиране ма комуникативните процеси, предполагащи получаване на информация от произведението на изкуството, но за сметка на интензивно преживяване на самия зрител, стимулиран от контакта с произведението.Разбирането за художествената даденост, чиято основа е преди всичко или само художествено възприятие / и възприятието изобщо /, протичащо и в контакт с нетраен като материалност образ или с визуален материал има различни проявления в рамките на съвременния културен живот. Стратегията на такива прояви включва участие и подкрепа от различни институции на художествения свят и влиятелни информационни структури , които осигуряват признаването им за художествени произведения и утвърждаване то им пред една условна публика . Конструкцията в произведението на съвременното изкуство понякога включва елементи активизиращи художественото възприятие , които могат да се намират и извън материализираната композиция на образа. Но също така се използват и информационни батерии, препятствия по пътя на възприятието , заложени в структурата на образа.
В студията си” Изобразителното изкуство в сферата на човешкото общуване плочки за баня цени ” М.Каган изтъква , че теорията на изкуството все още не е въпросите, свързани между комуникация и общуване. При комуникативния процес има предаващ и приемащ съобщението плочки за баня цени, а при общуването чрез изкуството се извършва взаимодействие м/у два субекта. Особеностите на изкуството като способ за общуване за обуване между хората предопределят закономерности, различни от тези , които са налице при комуникациите. Каган възразява срещу понятието рецепиент, което определя художествената комуникация като едностранно протичащ процес. Разбирането на Бахтин за диалогичната форма на отношенията м/у произведението и неговата публика е валидно и за пластическите изкуства. Във всеки отделен случай на общуване се включва личния опит на зрителя, в резултат на което се получава уникална сплав. В студията си “ Относно комуникативната природа на изкуството” плочки за баня цени А Натиев анализира отчетливите различия м/у комуникация общуване. “Под общуване би трябвало да разбираме житейския и социокултурен опит, който индивидите могат непосредствено да добият в, чрез и благодарение на “съобщителните” връзки помежду си, под комуникация- социализираните условия и средства, начини и правила за реализация на тази връзка. Несъмнено това разграничаване задълбочава познанията ни за процесите, протичащи между зрител и произведение.
